Средиземноморието с нова европейска врата за круизен туризъм
Седем големи миди „ израснаха ” в най-голямото пристанище в Кипър – в морската му столица Лимасол. В черупките им се „ крие ” съвременен сграден комплекс, разполагащ със уреди от международна класа за обслужване на морски пътешественици. Оригиналното архитектурно решение на седемте блока под формата на отворени раковини има напълно практическо предопределение – по този начин наподобява новият пътнически терминал на Кипър, който публично бе открит при започване на май.
Придобивката е значима за страната освен като нова морска инфраструктура, а и тъй като е самобитен тест за икономическата политика на държавното управление. Терминалът е първият огромен забележим резултат от приватизацията на водещото кипърско пристанище. Той бе открит единствено 15 месеца откакто държавното управление съобщи ръководството на врата в Лимасол в частни ръце. Това е първата и единствена към този момент приватизационна договорка в Кипър, осъществена според съглашението на страната с тройката интернационалните кредитори /ЕК, ЕЦБ и МВФ/ за излизане от тежката финансова рецесия.
Новият пътнически терминал е и част от упоритостите на държавното управление за одобряването на Кипър като значим център за вложения, морски превоз и морска търговия, туризъм и услуги в Източното Средиземноморие, а и в Европа. Най-източната европейска врата за круизни пътувания е първата, която ще посреща лайнерите след прекосяването им през Суецкия канал. Средиземноморието е вторият по величина пазар за круизен туризъм в света и с опциите, които дава терминалът, Кипър към този момент се готви за нова, по-голяма „ приливна вълна ” от туристи.
Модернизацията
Най-новият пътнически терминал в Източното Средиземноморие се простира на повърхност от 8205 кв. метра и в построяването му са вложени 13.5 млн. евро. Източният му пристан с дължина 480 метра и дълбочина от 11 метра дава опция в Лимасол да дебаркират и да вършат по-дълги престои и най-големите огромни круизни кораби.
Това е един от най-значимите планове, реализиран през последните години в страната, след излизането й от рецесията, от който се чака да насърчи нейното икономическо развиване и напредък. С цялостната рационализация на пристанището в Лимасол държавното управление свързва вероятностите за възстановяване на ролята на Кипър в Източното Средиземноморие. Неслучайно президентът на страната Никос Анастасиадис, откривайки новия терминал, акцентира, че той може да приготви пътя за „ нова епоха в туристическата и морската промишленост ” на страната.
Тези упования се покачиха откакто преди две години, през април 2016 година, държавното управление подписа контракт за 25-годишна концесия за употреба на многофункционалния терминал в пристанището на Лимасол. Победител в оповестената процедура за раздържавяване стана DP World Limassol - сдружение на основаната в Дубай DP World, която оперира в 78 морски и вътрешни терминали в над 40 страни от шест континента. Новият концесионер пое три значими пристанищни бази - круизният бранш, логистиката за петрол и газ, вътрешната/транзитната комерсиална зона, и встъпи в правата си през януари 2017 година
Преминаването на най-голямото и натоварено кипърско пристанище под ръководство на частна компания бе съпроводено с доста спорове, синдикални акции и стачки в пристанището, инфарктни диспути в Народното събрание по закона за приватизация и редица отлагания на гласуването му под натиска на опозицията, главно лявата партия АКЕЛ.
Приватизацията на три огромни държавни структури – пристанищата, държавния телеком и електроразпределителната компания, бе един от най-оспорваните моменти в съглашението с тройката интернационалните кредитори и наложително изискване в него за отпущането на траншовете от избавителния заем. След остра опозиция държавното управление съумя да приключи процедурата за раздържавяване единствено за пристанищната администрация, след което опозицията в Народното събрание съумя да прокара закон за прекъсване на приватизацията.
Споровете дали такива инфраструктурни обекти от национално значение би трябвало да бъдат експлоатирани от частни компании не престават и до момента. В същия ден, когато тържествено бе открит новият терминал – резултат от новото ръководство на пристанището, в Народното събрание течеше следващата бурна полемика по подписаните от държавното управление контракти с фирмите, които ръководят врата в Лимасол.
Приватизацията на пристанището се оказа сполучлива и изгодите надвишават негативите, сочат показаните от транспортното министерство доклади. DP World Limassol влезе в ръководството с предплатено заплащане от 2 млн. евро, закрепената концесионна такса от 2 млн. евро и променлива концесионна такса от 52.1% от брутните доходи. За 11-те месеца на предходната година, през които работи новият режим, компанията е осигурила доходи от 36.4 млн. евро, които на годишна база, с промяна за 12 месеца, нарастват до 39.8 млн. евро. Това е нарастване от 16.4% спрямо 2016 година, при държавното ръководство на врата, когато осъществените доходи са 34.2 млн. евро, регистрира транспортното министерство в Народното събрание. През първата година от употребата на пътническия терминал на DP World Limassol са обслужени над 91 000 пасажери и 85 круизни кораба.
Държавата ще се възползва освен от концесионните такси, само че и от вложенията, които ще бъдат направени в пристанището. За периода на контракта те са планувани да възлязат на 113 млн. евро.
Правителството на Кипър чака близо 2 милиарда евро да влязат в държавната хазна през идващите 25 години от комерсиализацията на интервенции в пристанището на Лимасол, в това число и дадения на концесия контейнерен товарен терминал, посредством развиването на комерсиалната му активност и привличането на нови компании.
Морският клъстър
Бизнес измененията в основното пристанище на Кипър са значими и за ускореното развиване на морската промишленост, която е един от главните стопански браншове на страната. Корабната промишленост и комерсиалното мореплаване дават 7% от брутния вътрешен артикул на Кипър, само че държавното управление е уверено, че има забележителен капацитет за увеличение на този дял, в случай че се монетаризира стратегическото разположение на острова на кръстопътя на междунарордни и районни морски пътища между Европа, Азия и Африка.
Корабната индустрия би трябвало да се трансформира във „ флагман ” на кипърския стопански напредък, а пристанището в Лимасол - в същински районен морски търговски център, са задачите на държавното управление от навлизането на директни задгранични и локални вложения в ръководството на бранша.
Значението му за стопанската система на страната и стимулирането на неговото развиване получиха ново измерение с направената през март структурна смяна в държавното управление. „ Историческа стъпка ” назова бизнесът основаването на „ мини министерство ” за корабната промишленост и го приветства като значима крачка напред към укрепването на страната като морски център. За първи път в Министерството на траспорта, известията и благоустройството бе основана нова конструкция - със статут на държавен секретариат, за морския превоз, както и пост на заместник-министър за него. За Кипър смяната е забележителна, тъй като в управническата му конструкция няма заместник-министри, а конституцията лимитира основаването на нови независими министерства. За новия държавен секретариат по корабоплаването през юли предходната година бе признат специфичен закон, който влезе в действие от 1 март, с новото държавно управление на президента Никос Анастасиадис. Той назначи на новия пост Наташа Пилидис, която е приключила Университета в Оксфорд и през последните години бе общоприет шеф на Кипърската Агенция за поощряване на вложенията /CIPA/. Новият държавен секретариат, който ще координира и ръководи морския превоз и промишленост, е и единствената част от държавното управление отвън столицата Никозия – седалището му е в Лимасол, покрай корабните компании.
„ Кипър е стратегически позициониран, с цел да се възползва от световното развиване и да разшири доста морския си клъстер, който един от главните стълбове на кипърската стопанска система, привличайки участници от всички браншове на промишлеността и усилване на нашите конкурентни преимущества като основен районен транспортен възел ”, съобщи Наташа Пилидис в първите си изказвания като „ морски министър ”. Поемайки новата си служба, тя даде обещание целенасочена поддръжка от държавното управление и улеснение на работата на корабните компании.
На круиз
Новооткритият пътнически терминал би трябвало да даде сериозен подтик и на круизния туризъм, който е един от целите съгласно Националната тактика за развиване на туризма в страната. Лимасол е една от главните дестинации в Средиземно море за круизната промишленост. С новата облага той дава поръчка да бъде водещото круизно пристанище в Източното Средиземноморие и част от „ преуспяващ пазар на круизи ”, оповестиха от DP World Limassol.
Круизният бранш демонстрира динамичен напредък на интернационално равнище и Кипър е привлекателна дестинация за компании, които възнамеряват направления в Средиземноморието, със обилни изгоди за локалната стопанска система, считат от компанията-концесионер. Затова и едно от първите им инициативи в тази тенденция бе проведеното през април посещаване на мениджъри от едни от най-големите компании за круиз по света, ситуирани в Маями, Лос Анджелис, Сиатъл, Монако и Обединеното кралство. Целта бе Кипър да се разпространява пред световния морски бизнес като привлекателна туристическа дестинация, както и да се показват новите опциите на пристанището в Лимасол.
За да укрепи позицията на Кипър на интернационалната карта за круизен туризъм и да подтиква устойчивия напредък на круизните действия от пристанище Лимасол, през ноември предходната година DP World Limassol се причисли като асоцииран член към MedCruise - Асоциацията на средиземноморските круизни пристанища. В нея в този момент влизат 72 членове, представляващи повече от 100 пристанища от 4 морски района - Западното Средиземноморие, Адриатическия район, Източното Средиземноморие и Черноморския регион, и 32 асоциирани членове, представляващи други сдружения, туристически бордове, корабни и пристанищни организации. 52-ата Генерална асамблея на MedCruise следва да се организира на 23-26 май във Валета, Малта.
Средиземноморието и прилежащите морета е вторият по величина круизен район в света. През предходната година членовете на асоциацията MedCruise са посрещнали 25.9 млн. пасажери от круизни пътувания, което е с 4.1% по-малко в сравнение с през 2016 година, сочат данните в оповестения от организацията през март тази година Статистически доклад за 2017 година Въпреки този спад, дълготрайните трендове за круизните действия в Средиземноморието са позитивни, счита тя. През последните 10 години /2008 - 2017 г./ круизните туристи са се нараснали с 18.3%. През 2018 година се чака пристанищата в района да приветстват 27 млн. пасажери, е прогнозата на асоциацията MedCruise.
Преобладаваща част от круизния трафик – 76%, заема Западното Средиземноморие, следва от Адриатика със 17.2%, със относително дребен дял от 6.7% е Източното Средиземноморие, а на Черно море се пада едвам 0.1%.
Продължаването на вложенията от опитни оператори на круизни терминали и появяването на интернационалните оператори на нови круизни терминали, като DP World в Кипър, са позитивни признаци за пазар, който има всички благоприятни условия да се върне към напредък, се споделя в отчета на районната организация.
Според данните на MedCruise през 2017 година в кипърските пристанища са влезнали 123 000 круизни туристи, което е с 12.7% по-малко от пристигналите през 2016 година Затова Кипър се стреми да усили своето наличие в средиземноморския круизен пазар, като употребява оптимално капацитета на бранша и на района. Точно към това е ориентирано съглашението за съдействие в региона на круизния туризъм в Източното Средиземономорие, което подписаха през ноември Кипър, Гърция и Египет.
Трите страни сплотяват напъните си, като притеглят обществения и частния бранш, с цел да усилят броя на избралите ги за своя круизна дестинация. Те плануват да разработят и излязат на морския пазар дружно с комбинирани туристически направления, включващи пристанищата в трите страни, както и да оферират взаимни туристически пакети, които съчетават круиз с настаняване и визити на дестинации.
През март тази година на своя среща министрите на туризма на Кипър, Гърция и Египет оповестиха, че завършват договореностите, с цел да стартира осъществяването на първия план от тристранната стратегия за круизен туризъм.
България, която с пристанищата си във Варна и Бургас също е измежду 72-те страни-членки на организацията MedCruise, записва много нежелани резултати на този разрастващ се туристически пазар. В доклада на асоциацията за 2017 година попадат 1925 круизни турсти, стъпили в пристанището на Бургас, което е понижение от 67% спрямо предходната година, и едвам 791 круизни пасажери във Варна, където спадът е от 28.7%.
Страната ни също може да сплоти напъните си за развиване на този бранш с други круизни съседи в Средиземноморието – най-малко съгласно документите. През февруари 2016 година България и Кипър подписаха Протокол за съдействие в региона на туризма, съгласно който с общи дейности те ще предизвикват туристическия поток между тях в разнообразни типове туризъм, измежду които е посочен и круизният. Двете страни се ангажираха и да изготвят комбинирани туристически пакети за консуматори от далечни дестинации.
По публикацията работиха: автор Бранислава Бобанац, редактор Бойчо Попов
Придобивката е значима за страната освен като нова морска инфраструктура, а и тъй като е самобитен тест за икономическата политика на държавното управление. Терминалът е първият огромен забележим резултат от приватизацията на водещото кипърско пристанище. Той бе открит единствено 15 месеца откакто държавното управление съобщи ръководството на врата в Лимасол в частни ръце. Това е първата и единствена към този момент приватизационна договорка в Кипър, осъществена според съглашението на страната с тройката интернационалните кредитори /ЕК, ЕЦБ и МВФ/ за излизане от тежката финансова рецесия.
Новият пътнически терминал е и част от упоритостите на държавното управление за одобряването на Кипър като значим център за вложения, морски превоз и морска търговия, туризъм и услуги в Източното Средиземноморие, а и в Европа. Най-източната европейска врата за круизни пътувания е първата, която ще посреща лайнерите след прекосяването им през Суецкия канал. Средиземноморието е вторият по величина пазар за круизен туризъм в света и с опциите, които дава терминалът, Кипър към този момент се готви за нова, по-голяма „ приливна вълна ” от туристи.
Модернизацията
Най-новият пътнически терминал в Източното Средиземноморие се простира на повърхност от 8205 кв. метра и в построяването му са вложени 13.5 млн. евро. Източният му пристан с дължина 480 метра и дълбочина от 11 метра дава опция в Лимасол да дебаркират и да вършат по-дълги престои и най-големите огромни круизни кораби.
Това е един от най-значимите планове, реализиран през последните години в страната, след излизането й от рецесията, от който се чака да насърчи нейното икономическо развиване и напредък. С цялостната рационализация на пристанището в Лимасол държавното управление свързва вероятностите за възстановяване на ролята на Кипър в Източното Средиземноморие. Неслучайно президентът на страната Никос Анастасиадис, откривайки новия терминал, акцентира, че той може да приготви пътя за „ нова епоха в туристическата и морската промишленост ” на страната.
Тези упования се покачиха откакто преди две години, през април 2016 година, държавното управление подписа контракт за 25-годишна концесия за употреба на многофункционалния терминал в пристанището на Лимасол. Победител в оповестената процедура за раздържавяване стана DP World Limassol - сдружение на основаната в Дубай DP World, която оперира в 78 морски и вътрешни терминали в над 40 страни от шест континента. Новият концесионер пое три значими пристанищни бази - круизният бранш, логистиката за петрол и газ, вътрешната/транзитната комерсиална зона, и встъпи в правата си през януари 2017 година
Преминаването на най-голямото и натоварено кипърско пристанище под ръководство на частна компания бе съпроводено с доста спорове, синдикални акции и стачки в пристанището, инфарктни диспути в Народното събрание по закона за приватизация и редица отлагания на гласуването му под натиска на опозицията, главно лявата партия АКЕЛ.
Приватизацията на три огромни държавни структури – пристанищата, държавния телеком и електроразпределителната компания, бе един от най-оспорваните моменти в съглашението с тройката интернационалните кредитори и наложително изискване в него за отпущането на траншовете от избавителния заем. След остра опозиция държавното управление съумя да приключи процедурата за раздържавяване единствено за пристанищната администрация, след което опозицията в Народното събрание съумя да прокара закон за прекъсване на приватизацията.
Споровете дали такива инфраструктурни обекти от национално значение би трябвало да бъдат експлоатирани от частни компании не престават и до момента. В същия ден, когато тържествено бе открит новият терминал – резултат от новото ръководство на пристанището, в Народното събрание течеше следващата бурна полемика по подписаните от държавното управление контракти с фирмите, които ръководят врата в Лимасол.
Приватизацията на пристанището се оказа сполучлива и изгодите надвишават негативите, сочат показаните от транспортното министерство доклади. DP World Limassol влезе в ръководството с предплатено заплащане от 2 млн. евро, закрепената концесионна такса от 2 млн. евро и променлива концесионна такса от 52.1% от брутните доходи. За 11-те месеца на предходната година, през които работи новият режим, компанията е осигурила доходи от 36.4 млн. евро, които на годишна база, с промяна за 12 месеца, нарастват до 39.8 млн. евро. Това е нарастване от 16.4% спрямо 2016 година, при държавното ръководство на врата, когато осъществените доходи са 34.2 млн. евро, регистрира транспортното министерство в Народното събрание. През първата година от употребата на пътническия терминал на DP World Limassol са обслужени над 91 000 пасажери и 85 круизни кораба.
Държавата ще се възползва освен от концесионните такси, само че и от вложенията, които ще бъдат направени в пристанището. За периода на контракта те са планувани да възлязат на 113 млн. евро.
Правителството на Кипър чака близо 2 милиарда евро да влязат в държавната хазна през идващите 25 години от комерсиализацията на интервенции в пристанището на Лимасол, в това число и дадения на концесия контейнерен товарен терминал, посредством развиването на комерсиалната му активност и привличането на нови компании.
Морският клъстър
Бизнес измененията в основното пристанище на Кипър са значими и за ускореното развиване на морската промишленост, която е един от главните стопански браншове на страната. Корабната промишленост и комерсиалното мореплаване дават 7% от брутния вътрешен артикул на Кипър, само че държавното управление е уверено, че има забележителен капацитет за увеличение на този дял, в случай че се монетаризира стратегическото разположение на острова на кръстопътя на междунарордни и районни морски пътища между Европа, Азия и Африка.
Корабната индустрия би трябвало да се трансформира във „ флагман ” на кипърския стопански напредък, а пристанището в Лимасол - в същински районен морски търговски център, са задачите на държавното управление от навлизането на директни задгранични и локални вложения в ръководството на бранша.
Значението му за стопанската система на страната и стимулирането на неговото развиване получиха ново измерение с направената през март структурна смяна в държавното управление. „ Историческа стъпка ” назова бизнесът основаването на „ мини министерство ” за корабната промишленост и го приветства като значима крачка напред към укрепването на страната като морски център. За първи път в Министерството на траспорта, известията и благоустройството бе основана нова конструкция - със статут на държавен секретариат, за морския превоз, както и пост на заместник-министър за него. За Кипър смяната е забележителна, тъй като в управническата му конструкция няма заместник-министри, а конституцията лимитира основаването на нови независими министерства. За новия държавен секретариат по корабоплаването през юли предходната година бе признат специфичен закон, който влезе в действие от 1 март, с новото държавно управление на президента Никос Анастасиадис. Той назначи на новия пост Наташа Пилидис, която е приключила Университета в Оксфорд и през последните години бе общоприет шеф на Кипърската Агенция за поощряване на вложенията /CIPA/. Новият държавен секретариат, който ще координира и ръководи морския превоз и промишленост, е и единствената част от държавното управление отвън столицата Никозия – седалището му е в Лимасол, покрай корабните компании.
„ Кипър е стратегически позициониран, с цел да се възползва от световното развиване и да разшири доста морския си клъстер, който един от главните стълбове на кипърската стопанска система, привличайки участници от всички браншове на промишлеността и усилване на нашите конкурентни преимущества като основен районен транспортен възел ”, съобщи Наташа Пилидис в първите си изказвания като „ морски министър ”. Поемайки новата си служба, тя даде обещание целенасочена поддръжка от държавното управление и улеснение на работата на корабните компании.
На круиз
Новооткритият пътнически терминал би трябвало да даде сериозен подтик и на круизния туризъм, който е един от целите съгласно Националната тактика за развиване на туризма в страната. Лимасол е една от главните дестинации в Средиземно море за круизната промишленост. С новата облага той дава поръчка да бъде водещото круизно пристанище в Източното Средиземноморие и част от „ преуспяващ пазар на круизи ”, оповестиха от DP World Limassol.
Круизният бранш демонстрира динамичен напредък на интернационално равнище и Кипър е привлекателна дестинация за компании, които възнамеряват направления в Средиземноморието, със обилни изгоди за локалната стопанска система, считат от компанията-концесионер. Затова и едно от първите им инициативи в тази тенденция бе проведеното през април посещаване на мениджъри от едни от най-големите компании за круиз по света, ситуирани в Маями, Лос Анджелис, Сиатъл, Монако и Обединеното кралство. Целта бе Кипър да се разпространява пред световния морски бизнес като привлекателна туристическа дестинация, както и да се показват новите опциите на пристанището в Лимасол.
За да укрепи позицията на Кипър на интернационалната карта за круизен туризъм и да подтиква устойчивия напредък на круизните действия от пристанище Лимасол, през ноември предходната година DP World Limassol се причисли като асоцииран член към MedCruise - Асоциацията на средиземноморските круизни пристанища. В нея в този момент влизат 72 членове, представляващи повече от 100 пристанища от 4 морски района - Западното Средиземноморие, Адриатическия район, Източното Средиземноморие и Черноморския регион, и 32 асоциирани членове, представляващи други сдружения, туристически бордове, корабни и пристанищни организации. 52-ата Генерална асамблея на MedCruise следва да се организира на 23-26 май във Валета, Малта.
Средиземноморието и прилежащите морета е вторият по величина круизен район в света. През предходната година членовете на асоциацията MedCruise са посрещнали 25.9 млн. пасажери от круизни пътувания, което е с 4.1% по-малко в сравнение с през 2016 година, сочат данните в оповестения от организацията през март тази година Статистически доклад за 2017 година Въпреки този спад, дълготрайните трендове за круизните действия в Средиземноморието са позитивни, счита тя. През последните 10 години /2008 - 2017 г./ круизните туристи са се нараснали с 18.3%. През 2018 година се чака пристанищата в района да приветстват 27 млн. пасажери, е прогнозата на асоциацията MedCruise.
Преобладаваща част от круизния трафик – 76%, заема Западното Средиземноморие, следва от Адриатика със 17.2%, със относително дребен дял от 6.7% е Източното Средиземноморие, а на Черно море се пада едвам 0.1%.
Продължаването на вложенията от опитни оператори на круизни терминали и появяването на интернационалните оператори на нови круизни терминали, като DP World в Кипър, са позитивни признаци за пазар, който има всички благоприятни условия да се върне към напредък, се споделя в отчета на районната организация.
Според данните на MedCruise през 2017 година в кипърските пристанища са влезнали 123 000 круизни туристи, което е с 12.7% по-малко от пристигналите през 2016 година Затова Кипър се стреми да усили своето наличие в средиземноморския круизен пазар, като употребява оптимално капацитета на бранша и на района. Точно към това е ориентирано съглашението за съдействие в региона на круизния туризъм в Източното Средиземономорие, което подписаха през ноември Кипър, Гърция и Египет.
Трите страни сплотяват напъните си, като притеглят обществения и частния бранш, с цел да усилят броя на избралите ги за своя круизна дестинация. Те плануват да разработят и излязат на морския пазар дружно с комбинирани туристически направления, включващи пристанищата в трите страни, както и да оферират взаимни туристически пакети, които съчетават круиз с настаняване и визити на дестинации.
През март тази година на своя среща министрите на туризма на Кипър, Гърция и Египет оповестиха, че завършват договореностите, с цел да стартира осъществяването на първия план от тристранната стратегия за круизен туризъм.
България, която с пристанищата си във Варна и Бургас също е измежду 72-те страни-членки на организацията MedCruise, записва много нежелани резултати на този разрастващ се туристически пазар. В доклада на асоциацията за 2017 година попадат 1925 круизни турсти, стъпили в пристанището на Бургас, което е понижение от 67% спрямо предходната година, и едвам 791 круизни пасажери във Варна, където спадът е от 28.7%.
Страната ни също може да сплоти напъните си за развиване на този бранш с други круизни съседи в Средиземноморието – най-малко съгласно документите. През февруари 2016 година България и Кипър подписаха Протокол за съдействие в региона на туризма, съгласно който с общи дейности те ще предизвикват туристическия поток между тях в разнообразни типове туризъм, измежду които е посочен и круизният. Двете страни се ангажираха и да изготвят комбинирани туристически пакети за консуматори от далечни дестинации.
По публикацията работиха: автор Бранислава Бобанац, редактор Бойчо Попов
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ